Вторият роман на Петър Голийски – , отново ни среща

 

Вторият разказ на Петър Голийски –, още веднъж ни среща с дребното момиче Елизабет, която познаваме от първия му разказ – „ Елизабет и тайната на Живата вода “.  Историята води младите читатели по следите на античен ръкопис, рискови създания и вълнуващи завършения в един магичен свят.

 

Елизабет е едно напълно нормално момиченце, което обича да върви на кино, да ѝ купуват несесери в крещящи цветове и ненужни скрънчита и мечтае да има Ютюб канал. Но преди три месеца попада във Вълшебната страна, където съумява да открие Живата вода и да помогне на болната си майка с нея.

 

Единствено вуйчо ѝ има вяра на описа за претърпените от нея завършения. Той я води в Народната библиотека, от където да вземат ръкописа на Константин и ѝ споделя историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град и една надвиснала неволя. Скоро дребното момиче още веднъж се озовава във Вълшебната страна с нова задача – да помогне на арварите, като задейства отбраната на Медния храм.

 

За основаването на облика на основната героиня Петър Голийски е въодушевен от действителния живот и „ дяволитото ангелче “ Елизабет, негов непосредствен другар.

 

В сюжета създателят вплита освен детайли от българския фолклор и легенди, употребява значително претекстове от Кавказ и Азия, само че и исторически артефакти.

 

„ За пример на ръкописа на Константин, който Елизабет и вуйчо ѝ откриват и с който стартира историята, използвах един византийски текст против богомилите от XI век. Впрочем богомилите също за забъркани в „ Елизабет и тронът на Медния град “.

 

Също византийска по генезис е концепцията за Медния град и Медния храм в него. Става дума за един роман от IX век, в който магическото сърце на българската столица Плиска е показано като медно гумно, т.е. меден харман. При съставянето на листата на змейските царе и човешките императори на Медния свят пък съчетах средновековния „ Именник на българските владетели “ със листата на предпотопните царе на античен Шумер. Пак от книжовен генезис е и концепцията за съществуването на невидима мрежа от седем храма измежду звездите – тя ми хрумна, до момента в който четях един арабски създател от Х век, който написа за седем велики храма в Азия отпреди възхода на исляма “ – споделя Петър.

 

За някои от рисковите създания, които ще открият младите читатели измежду страниците на романа, създателят споделя:

 

          „ Елизабет и нейният сателит Боян първо се сблъскват с Курдал-Гундур, или Ковача, както той е по-известен. Образът на Ковача е построен по претекстове от кавказкия и евразийския фолклор. Той не е изначално злобен, само че по една или друга причина е трябвало да се подчини на Ирбис, господаря на Самбалут. Ирбис е основната зла мощ и в двете книги за Елизабет. Той стои на назад във времето, надалеч в своя свят Самбалут, само че по едно и също време с това неговите прислужници и бойци го трансформират в изцяло действителна опасност освен за Елизабет и Боян, само че и за всички вълшебни светове измежду звездите.

Слугите на Ковача, гундурите, са в забележителна степен заимствани от българския фолклор. “

 

 

На 11 септември се състоя представянето на романа „ Елизабет и тронът на Медния град “. То беше част от Културата стратегия на Алея на книгата – София. Повече за събитието, както и фотоси от него вижте тук.

 

За създателя: Петър Голийски е роден на 4 август 1976 година в град Троян. През 2000 година приключва компетентност „ Арменистика и кавказология “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. През април 2005 година пази докторска дисертация на тематика „ Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо наличие в българските земи през Средновековието “. От 2013 година води образователни занятия като доцент в секция „ Арменистика и кавказология “ в катедра „ Класически Изток “ в Софийския университет.

 

Научните му ползи са в региона на историята и митологията на дунавските и волжките българи, както и в региона на историята и културата на народите от региона на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите „ Зиези, от който са българите. Предхристиянска вяра и митология “, „ Българите в Кавказ и Армения (II-X век) “, „ Армения и иранският свят I-V век “, „ Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век “ (т. 1 и т. 2), както и на романите за деца  и .